"По жицата" - Йордан Йовков

гр. Трявана

с. Байлово

с. Жеравна

гр. Чирпан

Балканската, Първата и Втората световна война

Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война

Междусъюзническата, Първата и Втората световна война

Междусъюзническата, Балканската и Втората световна война

Разказът е епически жанр, включващ голям брой герои и представящ дълъг период от време.

Разказът е епически жанр, характеризиращ се с голям обем и бавно развитие на действието.

Разказът е епически жанр, включващ малко на брой герои, а действието се развива в кратък период от време.

Разказът е епически жанр, характеризиращ се с повече от една сюжетна линия.

истинска случка, при която самият автор вижда бялата лястовица

история за чудотворно изцеление, разказана от приятел

случка, прочетена във вестникарска хроника

тежка болест в семейството на писателя

Действието се развива на полето през един хладен есенен ден.

Гунчо търси село Манджилари, защото там е забелязана бялата лястовица.

Липсва ретроспекция, която да запознае читателя с историята на Нонка.

Диалогът в разказа се води между Моканина, Гунчо и майката на Нонка.

Причината за болестта на Нонка са трудностите в живота ѝ.

Нонка има сестра, която е по-малка от нея.

Гунчо вярва безрезервно в съществуването на бялата лястовица.

Моканина става съпричастен към скръбта на семейството.

изповедта на Гунчо за болестта на Нонка

размислите на Моканина след срещата със семейството

разговорът между Моканина и Нонка

срещата между Моканина и Гунчо

темата за надеждата

темата за състраданието

темата за страданието

темата за несподелената любов

накацалите по жиците лястовици - бялата лястовица

телеграфната жица - пътят

змията - бялата лястовица

стопената от болест снага - очите, пълни със светлина

ръченикът е с "отпуснати настрани краища" - знак за небрежност и занемареност на майката

"черни селски възглавници" - свидетелство за бедността и трудния живот на семейството

"Някъде наблизо сред жегата пищеше жетвар" - разкрива страданието от непосилния труд по време на жътва

"брадата (...), прошарена, с цели снопчета бели косми" - представя Гунчо като човек, страдал през по-голямата част от живота си